Българинът е свързан с футбола от своето рождение. Особено ако някой от роднините му е заклет фен. Новороденото обикновено е орисано с думи като "Ще го правим левскарче.", "Ще го водим на Армията." или директно се омотава с шала на любимия отбор.

В 9 от 10 случая детето израства с разказите за славната история на тима. Малко по малко започва да се пали, иска да ходи на стадиона. И така постепенно младият мъж или жена получава началните насоки на българския футболен фен. Какво ще се случи след това и дали традицията ще продължи, роднините могат само да гадаят и да се надяват.

Паралелно с тези процеси, в които поколенията се обновяват, но любовта към отбора остава, се гради историята на българския футбол. Откакто съществува футбол в България, фенските страсти горят с вечен огън. И докато феновете се променят, развиват и обновяват – понякога в лоша, но по-често в положителна посока, то българският футбол буксува. Стои на едно място и въпреки че сменя дрехите си, все не успява да излезе от канавката.

Проблемите на управленско ниво са неща, с които трябва да се занимават специалисти. Неразбориите в чистия професионализъм на терена също са работа на спортните хора у нас. Кой обаче се грижи за футболното говорене? Ами... явно никой. Различни мачове, различни треньори и футболисти, едни и същи думи. Прекрасно се сещате за какво става дума, нали? Ако следите футбола у нас, много добре познавате типичните футболни клишета. Крие ли се нещо зад тях обаче? Нека да проверим.

"Това е футболът" - Този израз е чудесно адаптирана версия на френския "C'est la vie", който се превежда като "Такъв е животът". Тълкуването на българския вариант може да е: "Нищо не можем да направим."

"Топката е кръгла" - В смисъл, че нищо не се знае – няма ръб, който да я спре или пък да застане на калъч. Кръглата форма на топката символизира безкрайността и повторяемостта. За футболните хора "топката е кръгла", когато не е ясно какво ще се случи във важен мач.

"Като не вкарваш ти вкарват" - Това е един доста противоречив израз. Може да бъде тълкуван в сексуален контекст, което си е малко притеснително, откъдето и да го погледнем. От друга страна може да се приеме като признание за "липса на концентрация пред гола" (също популярно клише) и отбелязване на факта, че все пак противниковият отбор е успял да вкара гол.

"Съдията се подигра с труда на момчетата" - Обикновено се използва, когато някой отбор се чувства сериозно ощетен от съдията, било заради грешни отсъждания, отменени голове, изгонени играчи. При всички положения причината не е приятна. Съвсем друг е въпросът, че често съдията не е имал с какво точно да се подиграе поради липса на труд от страна на въпросните момчета.

"Съдията не свири 50/50" - И слава богу! Това е един от изразите, които винаги са будили недоумение, както у мен, така и у много други хора. Защо съдията да трябва да свири поравно? Идеята за неговото присъствие не е ли да отсъжда онова, което вижда, без значение за кой отбор?

"Животът продължава" - Приятна комбинация между "Топката е кръгла" и "Това е футболът". С други думи – не е болка за умиране.

"Демонстрираме старите слабости" - това са го видели всички, които са гледали мача.

"Няма да коментирам съдията, НО..." - и тук обикновено следва обстоен анализ на работата на съдийската тройка.

Футболните клишета у нас не са само в откровено неадекватните анализи, които самите треньори правят. Не се крият само в максимата "Въпреки загубата, аз съм доволен от момчетата". Клишетата са сериозно вкоренени в мисленето и начина на работа на футболните хора у нас и ми се струва, че това може да е една от основните причини за липсата на успехи, както на клубно, така и на национално ниво. Защото където клишето е принцип, не можем да очакваме революция.

Източник:div.bg